Съображения, които трябва да знаете за Пекин
Съображения, които трябва да знаете за Пекин
Blog Article
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение и без поставяне на активен линк към оригинала е забранено.
Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело, с черни очи и светъл поглед, с гордо вирната глава.
А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.
На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:
Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.
Навред из пръснатите наблизо и далече околни села и колиби хората вярват, че от върха на тия скали се вижда краят на Бялото море, в което сутрин и вечер се къпе слънцето.
— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало!
Апропо, струва ми се, че вече не си толкова разкази Пекин "изнервена и не приемаш всичко на нож"?
Тази басня не е толкова известна, но е сред най-хубавите произведения на Елин Пелин. След като я улавя, лисицата пита гъската какво би направила ако беше на нейно място.
Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила.
ВсичкиДжаджиИгриКачество на животКолиЛюбопитноРецептиТестовеХоби
Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.
Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.
По физическо описание ми напомня на една бивша колежка, само че тя беше градско момиче, което си хвана селско момче и общо взето и нея не можеше да я уплашиш с никаква работа.